Едно от предимствата на операционните системи от семейството на Linux е тяхната изключителна гъвкавост, изразяваща се в способността за фина настройка на почти всички компоненти. Например можете да компилирате ядро с опции за конфигуриране, специално пригодени за хардуера, който използвате в момента. Като инсталирате такова ядро, можете значително да увеличите общата производителност на системата.
Необходимо
- - достъп до хранилището с изходни пакети или достъп до Интернет;
- - паролата за основния потребител на локалната машина.
Инструкции
Етап 1
Вземете източниците на ядрото. Ако имате достъп до хранилището на източника и то включва пакет с правилната версия на ядрото, инсталирайте този пакет с помощта на помощната програма apt-get или synaptic.
Ако нямате достъп до хранилищата или трябва да изградите конкретна версия на ядрото, вземете източниците от сървъра kernel.org. Отворете https://www.kernel.org/pub/linux/kernel във вашия браузър. Преминете към поддиректория, съответстваща на необходимия ред на версията на ядрото. Изберете желания архив и го изтеглете на вашия твърд диск. Използвайте функцията за запазване на браузъра или предпочитания от вас мениджър за изтегляне. Можете също да изтеглите архива с изходния код на ядрото на необходимата версия чрез FTP от сървъра ftp.kernel.org.
Изтеглете корекции на ядрото (кръпки), ако е необходимо. Вземете корекциите, които искате, на kernel.org и ги запазете и на вашия твърд диск.
Стъпка 2
Подгответе вашата система за компилация на ядрото. Инсталирайте gcc компилатор, разработете glibc и ncurses пакети, fakeroot пакет (освен ако не планирате да изградите ядрото като root). Инсталирайте библиотеките TCL / TK, ако искате да конфигурирате ядрото с помощта на графичен интерфейс под контрола на X сървър.
Стъпка 3
Подгответе вашето дърво на източника на ядрото. Разопаковайте архива на източника в директорията / usr / src / linux. Или го разопаковайте в произволна директория и създайте символна връзка към Linux от директорията / usr / src. Използвайте програма за декомпресор, която съответства на типа архив, който сте изтеглили (tar или bzip).
Прилагайте кръпки към източниците на ядрото, ако е необходимо. Разопаковайте пачовете в директорията / usr / src. Използвайте командата за корекция, за да приложите промените.
Стъпка 4
Конфигурирайте ядрото. Ако версията на конфигурацията трябва да се основава на тази, която вече е в системата, копирайте файла с име като config- от директорията / boot в директорията / usr / src / linux и го преименувайте на.config.
Преминете към директорията / usr / src / linux. Изпълнете make с config, menuconfig, oldconfig или xconfig. Параметърът config ще ви позволи да конфигурирате ядрото стъпка по стъпка. Ако посочите oldconfig, стойностите на старата конфигурация ще се използват колкото е възможно повече. Командата make menuconfig ще позволи конфигуриране с помощта на удобно текстово меню, а make xconfig ще стартира графичния конфигуратор. Задайте всички необходими параметри на конфигурацията на ядрото.
Стъпка 5
Компилирайте ядрото. Стартирайте make dep и почистете последователно, за да генерирате файлове със зависимости и да изчистите дървото на източника. Изпълнете make bzImage, за да компилирате и създадете файл с изображение на ядрото. Компилирайте модулите на ядрото, като напишете make модули в конзолата.
