Твърдият диск е основното устройство за съхранение на съвременните компютри. Твърдите дискове работят на принципа на магнитното записване. Това позволява бързи скорости на четене и запис, като същевременно удължава живота на устройствата.
Инструкции
Етап 1
Основните елементи на твърдия диск са алуминиеви (понякога стъклени) плочи, които са покрити със слой от специален материал и четящи глави. Обикновено се използват няколко плочи, разположени на една ос. Това ви позволява да увеличите капацитета на вашия твърд диск. Обикновено четещите глави не докосват повърхността на тези плочи. Това гарантира дълъг експлоатационен живот на дисковете.
Стъпка 2
Твърдите дискове се класифицират по интерфейс. Интерфейси като SATA, IDE и eSATA станаха широко разпространени. Интерфейс означава наличие на определени комуникационни канали и технически средства, които осигуряват обмен на информация между диска и дънната платка на компютъра.
Стъпка 3
Използваният интерфейс определя максималния капацитет на твърдия диск. Например за IDE твърди дискове бе достигнат рекорден обем памет, приблизително равен на 182 GB. Капацитетът на съвременните твърди дискове може да надвишава 4 терабайта или 4000 гигабайта.
Стъпка 4
Друга характеристика, която отличава твърдите дискове, е форм факторът. За да може всеки твърд диск с определен форм-фактор да бъде инсталиран в стандартен системен блок или кутия за лаптоп, се създават твърди дискове с определен размер. Това обикновено се отнася само до ширината на диска. Съвременните настолни компютри използват 3,5-инчови устройства. За преносимите компютри е типичен 2,5-инчов твърд диск.
Стъпка 5
Естествено има много други показатели, по които твърдите дискове могат да бъдат класифицирани. Те включват следните характеристики на тези устройства: консумация на енергия, ниво на шум, скорост на запис и четене. Струва си да се отбележи, че корпусите на твърдия диск обикновено са запечатани. Това гарантира тяхната надеждност, предотвратявайки навлизането на влага или вредни газове.
