Създаването на програми се състои от няколко етапа, наречени жизнен цикъл. Тестването е един от най-важните етапи, тъй като предшества доставката на софтуера на клиента и пускането в експлоатация. Трябва да се помни, че целта на тестването не е да се увери, че програмата работи правилно и коректно, а да открие грешки, да идентифицира грешки при създаване на нетипични ситуации или необичайно прекратяване.
Необходимо
- - тествана програма с изходен код;
- - програмна документация;
- - план за изпитване;
- - няколко набора входни данни (както правилни, така и умишлено неверни);
- - съмишленици, представени от колеги.
Инструкции
Етап 1
Първата стъпка в тестването е отстраняване на грешки. Отстраняването на грешки по правило се извършва от програмист, който е написал програма или знае езика за програмиране на продукта, който се тества. По време на фазата на отстраняване на грешки изходният код на програмата се проверява за синтаксични грешки. Откритите грешки се елиминират.
Стъпка 2
Следващата стъпка в отстраняването на грешки е статичното тестване. На този етап се проверява цялата документация, получена в резултат на жизнения цикъл на програмата. Това е техническа задача, спецификация и изходен код на програма на програмен език. Цялата документация се анализира за съответствие със стандартите за програмиране. В резултат на статична проверка се установява как програмата отговаря на посочените критерии и изисквания на клиента. Отстраняването на неточности и грешки в документацията е гаранция, че създаденият софтуер е с високо качество.
Стъпка 3
Следващата стъпка в тестването е използването на динамични методи. Динамичните методи се прилагат в процеса на директно изпълнение на програмата. Коректността на софтуерен инструмент се проверява спрямо набор от тестове или набори от подготвени входни данни. По време на изпълнението на всеки тест се събират и анализират данни за грешки и неизправности в програмата.
Стъпка 4
Има методи, при които програмата се разглежда като „черна кутия“, т.е. използва се информация за проблема, който трябва да бъде решен, и методи, при които програмата се разглежда като „бяла кутия“, т.е. използва се програмната структура.
Стъпка 5
Целта на динамичното тестване на черна кутия на програмите е да се идентифицира максималният брой грешки в един тест, като се използва малко подмножество входни данни. За да се извърши тестване, използвайки този метод, е необходимо да се подготвят две групи условия за въвеждане. Едната група трябва да съдържа правилните входове за програмата, втората група трябва да съдържа неправилни входове въз основа на спецификацията на грешни входове. След стартиране на програмата на входните данни от двете групи се установяват несъответствия между реалното поведение на функциите и очакваното.
Стъпка 6
Методът "бяла кутия" ви позволява да изследвате вътрешната структура на програмата. Набор от тестове, базирани на този принцип в съвкупността, трябва да гарантира, че всеки оператор е преминат поне веднъж. Разделянето на групи входни условия трябва да бъде фокусирано върху проверка на преминаването на всички програмни пътеки: условия, клонове, контури.
