По-голямата част от информацията в съвременния свят се съхранява и обработва с помощта на компютри. Цифровите документи са почти напълно заменили хартиените документи. При тези условия въпросът как да ограничим достъпа до информация е често срещан и ежедневен.
Необходимо
- - потребителски идентификационни данни в Windows или Linux;
- - евентуално административни права за инсталиране на софтуер, драйвери, модули на ядрото.
Инструкции
Етап 1
Ограничете достъпа до информация, намираща се в определени директории и файлове, като зададете права за достъп до тях с помощта на операционната система. За Windows влезте с идентификационните данни на потребителя, чиито данни искате да ограничите. За да направите това, рестартирайте компютъра си или използвайте функционалността за бърза смяна на потребителя.
Стъпка 2
Стартирайте File Explorer. Щракнете върху бутона "Старт". От менюто изберете Run. В диалоговия прозорец Изпълнение на програма въведете Explorer. Щракнете върху OK.
Стъпка 3
В Explorer намерете и маркирайте една от директориите на потребителя. Кликнете върху него с десния бутон на мишката. Изберете Properties от контекстното меню. В диалоговия прозорец, който се появява, превключете към раздела „Достъп“. Премахнете отметката от „Споделяне на тази папка“, ако е избрана. Поставете отметка в квадратчето до „Отмяна на споделянето на тази папка“, ако е активна. Щракнете върху бутона Приложи.
Стъпка 4
За системи, подобни на Linux, изпълнете черупката като потребител, чиито данни искате да ограничите, или като потребител на root. Превключете към безплатна конзола, като натиснете Alt + F1 - Alt + F12 или стартирайте графичен емулатор на терминал. Влезте с идентификационните данни на избрания потребител или започнете нова сесия, като използвате командата su.
Стъпка 5
Променете разрешенията за файлове и папки. Използвайте командата chown, за да смените собственика и групата на собственика на файлове и папки. Използвайте командата chmod, за да промените разрешенията. Използвайте превключвателя -R за рекурсивно обхождане на директории при промяна на права.
Стъпка 6
Ограничете достъпа до информация, като я поставите във файлове и след това ги шифровате. Събирайте файлове с информация, достъпът до която трябва да бъде ограничен, в някаква временна директория. Шифровайте директорията или я архивирайте с парола. Използвайте изпитани и истински помощни програми за криптиране като PGP или GPG за криптиране. Архивирането може да се извърши с такива пакети като цип или rar. Този метод е неудобен. Ще е необходимо да дешифрирате информацията, за да работи и да я криптирате отново след извършване на промени.
Стъпка 7
Ограничете достъпа до информация, като я поставите на виртуални криптирани дискове, съдържанието на които се съхранява в контейнерни файлове. Използвайте де факто стандартния, безплатен и с отворен код крос-платформен софтуер TrueCrypt, за да създадете тези дискове. По-малко популярно, но приемливо решение може да бъде BestCrypt. Този подход е един от най-удобните и гъвкави - файловете с контейнери могат да се монтират на различни машини под различни операционни системи. Информацията се криптира "в движение" при запис на диск.
Стъпка 8
Поставете информация на криптирани дялове на твърди дискове, за да ограничите достъпа до тях. За да създадете криптирани дялове, можете да използвате същите инструменти, които са описани в третата стъпка. Предимството на този подход е криптиране на цялата информация на физическия дял (дори файловата система), недостатъкът е възможността за транспортиране на информация само на криптирано устройство за съхранение.
