Макросът е специфичен обект в програма, който се заменя с нов обект по време на изчисления. Нов обект се създава чрез дефиниране на макрос въз основа на неговите аргументи и след това се изразява по стандартен начин.
Инструкции
Етап 1
Писането на макроси е доста трудна задача в сравнение с дефинирането на редовни функции, защото трябва да знаете точно какво се изчислява в етапа на разширяване и какво е във втория етап на неговата трансформация. В много програми и софтуерни пакети за офис употреба при обработка на макроси в автоматичен режим се изпълнява последователност от действия, дефинирани за всеки от тях. Предлага се интерфейс за запис на нови и презаписване на съществуващи.
Стъпка 2
Използвайки макроси, можете да ускорите работата на програмист с избраното приложение с порядък. В допълнение към факта, че макросът изпълнява определен списък от команди, вградени в приложението, той също така дава възможност за обработка на външни файлове, изтегляне и прехвърляне на необходимите файлове с помощта на Интернет, помага за четене и промяна на настройките в операционната система като желано. Обикновено режимът, в който действията на човек се записват под формата на макрос, дава само недовършен код, който впоследствие ще трябва да бъде коригиран. Но дори и в този случай макросът значително намалява времето, необходимо за извършване на текущите операции.
Стъпка 3
При програмирането макросът е специално символно име, което, когато се обработва от процесора, се заменя с определена последователност от инструкции в програма. Всеки език за програмиране има специфичен синтаксис за извикване на макроси.
Стъпка 4
Ако дефинираният израз не е удобен за въвеждане ръчно, но можете да го създадете с помощта на програма, тогава е най-удобно да направите това с помощта на макроси. Те осигуряват възможността да се въведат в определен език за програмиране нови форми на изречения, които не са съществували на този език преди, но са подходящи за конкретен проблем, който се решава.
