Масивите в програмните езици C и C ++ най-често се използват за формиране на поредица от данни от същия тип. Тази организация на параметрите най-ефективно ви позволява да решавате възложените задачи. Особено в програмните езици C и C ++, където масивите могат да бъдат посочени както в началото на програмата, така и навсякъде в нейния код. Основното нещо е да се вземе предвид обхватът на създадените променливи.
Инструкции
Етап 1
Масивът, като именуван набор от данни от един тип, заема точно определено място в паметта, като всеки следващ елемент се намира непосредствено след предишния. Достъп до конкретна клетка става чрез индекс; в C първият елемент има индекс нула. Описанието трябва да отчита размерите на масива, т.е. едноизмерен или двуизмерен, съдържащ два низа, ще се използва масивът.
Стъпка 2
Определете обхвата на генерирания масив. Ако ще принадлежи на една локална функция, напишете нейното име и размер в самото начало, когато декларирате други променливи. Когато се формира глобален масив, описанието му трябва да се извърши в самото начало на програмата или във включения заглавен файл (h-файл).
Стъпка 3
В C масивът се дефинира с уникално име, указващо вида на данните, съхранявани в него, както и измерението в единичния или двойния оператор . Създайте едномерен масив, който има един ред.
Пример за създаване на едномерен масив:
двоен m_P1 [200];
char m_C1 [20];
В този случай са създадени два едноредови масива m_P1 и m_C1. Първата съхранява 200 променливи от двойния тип, а втората - 50 символни стойности (char).
Стъпка 4
Посочете двуизмерен масив (матрица), където два индекса трябва да бъдат посочени в операторите , за да се извърши разграничаване на определен елемент. Синтаксисът за описване на такъв масив е подобен на едномерния, с изключение на посочването на измерението.
Пример за създаване на двумерен масив:
двойно m_P2 [100] [50];
char m_C2 [20] [10];
Стъпка 5
Въпреки това, за многомерните масиви на езика C има отстъпки по отношение на определянето на точните параметри на измерението. Ако двумерният масив се инициализира едновременно с декларацията, допустимо е да не се посочва първото измерение, т.е. броя на редовете в масива.
int m_I [4] = {{3, 7, 9, 2}, {4, 1, 2, 1}, {3, 8, 9, 4}, {5, 1, 3, 9}};
В този случай точният размер на масива m_I ще бъде определен от компилатора директно при свързване на изпълнимия програма.