Microsoft Office Excel е най-често срещаното приложение, използвано за работа с относително малки количества данни. Този редактор на електронни таблици предоставя възможност за използване на доста широк набор от вградени функции за математическа и статистическа обработка на въведените от потребителя стойности. Често такива функции изискват определяне на обхвата на клетките на таблицата, от които те трябва да вземат данни за своята работа.
Необходимо
редактор на таблици
Инструкции
Етап 1
Стартирайте Microsoft Excel, заредете необходимата таблица, поставете курсора в клетката, където трябва да бъде поставена формулата, и кликнете върху съответната икона вляво от лентата с формули. В диалоговия прозорец, който се отваря, намерете желаната функция, изберете я и щракнете върху бутона OK. Съветникът за вмъкване на формула ще отвори диалогов прозорец и ще позиционира курсора в първото поле на формуляра.
Стъпка 2
Изберете с мишката необходимия диапазон от клетки на таблицата - това може да бъде няколко клетки в една от колоните или редовете или цяла област, която включва набор от клетки от няколко реда и колони. Ако искате да посочите цяла колона или ред като диапазон от клетки, просто кликнете върху заглавието му. Самият Excel ще кодира всичко, което сте избрали по необходимия начин, и ще постави съответния запис в полето на формуляра, където се намира входният курсор.
Стъпка 3
Повторете тази операция, за да посочите желания диапазон във всяко поле, както е необходимо. След като приключите с въвеждането на аргументите на функцията и щракнете върху OK, формулата, заедно с диапазоните, ще бъде поставена в клетката на таблицата.
Стъпка 4
Можете да въведете диапазон от клетки „ръчно“, тоест не използвайте способността на редактора на електронни таблици автоматично да открива и преобразува избраната област с мишката в съответния запис. За да направите това, след включване на режима за редактиране на съдържанието на клетка с формула (F2), поставете курсора на мястото, където трябва да бъде поставена индикацията за обхвата. След това въведете препратка към първата (горе вляво) клетка, поставете двоеточие и въведете препратка към последната (долу вдясно) клетка.
Стъпка 5
Обикновено връзката съдържа една или две букви от латинската азбука (обозначава колона) и число (обозначава низ). Ако обаче в настройките е посочен различен стил на връзка, тогава и двете му части ще бъдат цифри, но преди номера на колоната ще трябва да поставите буквата C (това е английска буква), а преди номера на реда - R За да се позовавате на всички клетки на ред или колона, не посочвайте и двата необходими параметъра - например цялата колона D може да бъде обозначена с D: D.
